Постинг
27.12.2009 16:42 -
Нирвана
Сядам привечер на пясъка
и слушам нежния стон на вълните,
и само на чайките крясъка,
остава ехтящ в дълбините.
Слушам говорят си двама
до късно денят и нощта-
белият рицар и черната дама,
после тръгва си той, тя остава сама.
Бавно се спуска тъма
и става неземно спокойно
гледам красивата пълна Луна,
в унес забравила всяка тъга...
и ето, най-сетне спокойствие
далеч от хора, глъч, суета,
шумът на вълните упойва ме,
затварям очи и летя!
И така си летя с часове,
седейки на брега на морето,
и няма кой да ме спре,
неможе никой да убие в мене детето!
и слушам нежния стон на вълните,
и само на чайките крясъка,
остава ехтящ в дълбините.
Слушам говорят си двама
до късно денят и нощта-
белият рицар и черната дама,
после тръгва си той, тя остава сама.
Бавно се спуска тъма
и става неземно спокойно
гледам красивата пълна Луна,
в унес забравила всяка тъга...
и ето, най-сетне спокойствие
далеч от хора, глъч, суета,
шумът на вълните упойва ме,
затварям очи и летя!
И така си летя с часове,
седейки на брега на морето,
и няма кой да ме спре,
неможе никой да убие в мене детето!
Вълнообразно
